Да живеем, моя Лесбия, за да обичаме
и всички ропоти на старци строги
да оценяваме като монета дребна.
Слънцата да умират и се връщат могат:
веднъж за нас щом свърши светлината,
за сънища една е нощ всевечна.
За мен целувки дай хиляда, а после сто,
след тях хиляда други, а после втори сто
и после до хиляда други, и после сто.
А после, много хиляди щом станат,
ще ги разбъркаме, да не ги знаем,
да ни завиди да не би да може,
разбрал за толкова целувки, някой.

Vivamus mea Lesbia, atque amemus,
rumoresque senum severiorum
omnes unius aestimemus assis!
soles occidere et redire possunt:
nobis cum semel occidit brevis lux,
nox est perpetua una dormienda.
da mi basia mille, deinde centum,
dein mille altera, dein secunda centum,
deinde usque altera mille, deinde centum.
dein, cum milia multa fecerimus,
conturbabimus illa, ne sciamus,
aut ne quis malus inuidere possit,
cum tantum sciat esse basiorum.